Поезия

[Mirela]

Sensation

Par les soirs bleus d'été, j'irai dans les sentiers,
Picoté par les blés, fouler l'herbe menue:
Rêveur, j'en sentirai la fraîcheur à mes pieds.
Je laisserai le vent baigner ma tête nue.

Je ne parlerai pas, je ne penserai rien:
Mais l'amour infini me montera dans l'âme,
Et j'irai moin, bien loin, comme un bohémien,
Par la Nature, - heureux comme avec une femme.

[viki]

Мефисто

Разказа ми Дявола, стария дявол,
за свойта фатална любов.
За белия, чудния ангел,
жената от райския блян.
Учуди ме дявола, черния дявол,
той имал човешко сърце.
Очите си страшни превърнал в две лири,
от ада берял й горещи цветя.
Целунал го ангела захарно-сладко,
душата по-ангелски взел.
И плеснал с крилете си бели,
отлитнал съвсем по човешки и женски
със модния господ
към новата любовна звезда.
Мой мили, мой бедни Мефисто,
боли ли, сърцето, боли!
Мой мили, мой бедни Мефисто,
отиде си ангела с друг.
Любов-любов,
която дявола превръщаш в ангел,
и ангела във сатана...


Иля Велчев

[fred]

Sensation

Par les soirs bleus d'été, j'irai dans les sentiers,
Picoté par les blés, fouler l'herbe menue:
Rêveur, j'en sentirai la fraîcheur à mes pieds.
Je laisserai le vent baigner ma tête nue.

Je ne parlerai pas, je ne penserai rien:
Mais l'amour infini me montera dans l'âme,
Et j'irai moin, bien loin, comme un bohémien,
Par la Nature, - heureux comme avec une femme.

Мирелче, ако можеш дай и превод де


Елегия за Димчо Дебелянов
Славомир Генчев
Виждам, че никое време
няма
верни очи.
Който се ражда гений,
до края
не му личи.

О, нека страда за трима –
пада му се, и толкоз!
Той ще успее в рими
да си излее болката…

Приживе не умеел
първи
да се вреди.
Ако знаеше
да живее,
нямаше да се роди.

Утре в изпитна тема
ще го включим достойно,
та кандидат-студентите
да си изкарат двойките.

Взели сме му невинно
всичко,
що му се пада,
но на негово име
ще учредим награда.

За да схванем отново
пред високия гроб,
че безсмъртни основи
се наливат в окоп.

[Mirela]

Мирелче, ако можеш дай и превод де

Ами на български сигурно няма да звучи толкова хубаво , но ще се постарая

Усещане

Сред лятна вечер бих закрачил в здрача син,
със свежест някой клас, тревичка или цвете
ще следва моя път със допира си фин,
главата ми безспир ще къпят ветровете!

За нищо в този миг не бих желал да знам.
Но обич без предел в душата ми ще има.
Нататък ще вървя и по-нататък, сам
с Природата - щастлив като с жена любима.

[fred]

А, много добре звучи, разбира се, че оригиналът ще е по добър, но и така става

[Ранобудниче]

А, много добре звучи, разбира се, че оригиналът ще е по добър, но и така става

Подкрепям.

[fred]

Ти докато пушиш, може да напише тука някое друго стихче

[Ранобудниче]

Ти докато пушиш, може да напише тука някое друго стихче

Предпочитам да постна нечие чуждо

Чакай да помисля - не съм имала импулс отдавна да поствам тук.

---------- Post added at 21:38 ---------- Previous post was at 21:36 ----------

Ето:


Разминаването - неизбежно

Сега ще трябва да ме пуснеш, защото не научих нищо
от настоящето, в което не мога да осъмна цяла.
Отивам да събирам сили от незапомнено предишно.
Зад мен не е утъпкан пътят, защото съм го прелетяла.

Така съм бързала да стигна до къща „ с две липи пред нея,”
че съм пропуснала години, в които да расте сърцето.
Сега ще трябва да се връщам и много бавно да живея –
за да запомня всичко свидно, преди да си откъсна цвете.

Назад, където теб те няма, но има прошка, има ласка.
Към милостивото ми детство, в което не удавих коте.
/Тогава баба ме похвали, а всъщност Господ ръкопляска,
че съм нагазила грамотно във локвичката на живота./

Назад небето е невинно преди подвеждащото синьо.
/По- късно слиза във очите и погледът ми е виновен./

Понеже ще пътувам бавно, със сигурност ще ме задминеш.
И затова е по-разумно да не се впускаш да ме гониш.

Камелия Кондова

[fred]

Добре е, сега и аз да се наканя, не мое де

Разсъмване
Гален Ганев

С ножица остра будилникът времето сряза.
Скръцна леглото – от лекия сън се пробуди.
Млад котарак запристъпва без страх по перваза,
втренчен в игривия полет на две пеперуди.

С глас разтревожен камбаната къщите стресна.
Облакът тръгна да разузнае простора.
Стана дървото и с вятър косата си среса,
после понечи да се разтъпче из двора.

Стар, простуден автобус се изкашля хрипливо.
Сили събираше – бързия път да настигне.
Някой земята на шиш завъртя предпазливо.
Огън реши да не пали – на слънцето смигна.

Пийна си утрото чая. Захлопна вратата.
Грабна багажа, по стълбите бързо заслиза.
Шумният делник отново дойде на земята
с нови надежди и стара закърпена риза.

[Mirela]

Quand je t'ai vue
Pour la premiere fois,
J'avais peur de te rencontrer....


Quand je t'ai rencontee
Pour la premiere fois,
J'avais peur de te parler....

Quand je t'ai parle
Pour la premiere fois,
J'avais peur de t'aimer....


Mais maintenant
Que je t'aime,
J'ai peur de te perdre...



Превод:
Когато те видях
за първи път,
се страхувах да се запознаем...

Когато се срещнахме
за първи път,
се страхувах да говоря с теб...

Когато говорих с теб
за първи път,
се страхувах да те обичам...



Но сега,
когато те обичам,
се страхувам да не те изгубя...

[RUNNING WILD]

щом пръдня гъза ти раздере
това е признак че ти се сере
аз ще изсера едно лайно
и ще го покрия с лозово листо
ако ли за теб пък съм невежа
ще те водя на строежа
потник червен там обличам
и на рак ще запрличам а
когато дойдеш ми на гости
в нас се брате яко пости
алени байраци пак се веят
полета сиви пак сивеят
за това аз станах шофьор
тролейбусен и ям хлебеца
не тъй вкусен

[Rider_alfa155]

айде и аз да ви пусна малко поезия, отдавна ги бях скатал тези работи ама .... заповядайте ...........

Ноща ни слива в неразделно цяло.
И устните ми в твоите до болка впива.
Един безкраен,див копнеж за страст и ласка.
Все там към твоята топла плът ме тласка.
Очите ни се взират и изпиват ядно,
от адския копнеж,но се намират плавно,
телата ни в нова форма се изливат,
постигат сам-сами хармония красива.
Прегръщат се и пак и пак без спир и без да чакат.
Едно до друго като топъл лъч в мрака,
душите ни последни се решават
и да довършат целостта,да се запалят,
искрите пламват слели сме се вече.
И аз,и ти без нищо да ни пречи.
Красиво съвършенство,без излишни думи,
желание споходило нас двама луди.
И страст,радост и любов безкрайна.
Тела горещи с греховна тайна.

.................


" ... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш."

.....................


Между стените на вятъра
онемели се лутаме,
ровим земята, звездите броим.
Газим вода, ала жадни заспиваме,
рамо до рамо все самотни вървим.

Между стените на вятъра
своя Бог сме изгубили,
восъчни църкви над жарава строим,
гладни се взираме не за любов и обичане,
а за някой, на който любов да дарим!

и едно стихче от Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

[viki]

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.

Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.

Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.

Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,

Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

Ели Михлер

[fred]

Има нещо, което
ще гадая до гроба-
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна-
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене..
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени-

как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Георги Константинов

[Mirela]

Усмихни се!

Усмихни се!
Има още много пътища,
които тръгват все от теб..
С птиците на пролет
ще поемеш,
към нови хоризонти,
и безчет
ще бъдат пак в очите ти
искрите,
с които ще се будиш във зори..,
на кръстопът се раждат
и мечтите...
Мечтай!
По своя път
върви!
Сигурна съм,
ще издържиш и можеш
да постигнеш
своята победа!!!
Познал си болка,
страх,
вървиш...
към изгрев нов
и не последен!
Върви по своя път!
Не спирай!
Пред теб щастлив
сега извива,
оня път,
с любов наречен,
път на вяра
и надежда,
жива!
Силен си,
не се предавай!
Слънчеви мечти
те водят!
За миг любов,
искра,
си струва,
море от мъки
да преплуваш.



П.П незнам на кого е